Колко точно трудно е да си ЛГБТ тийнейджър
Когато бях в VII-и клас, едно момче от VIII-и се самоуби. Цялото учебно заведение разбра за това. Беше се обесил. И за това знаехме. Знаехме и повода. Беше гей и неотдавна беше разкрил това пред татко си.
Момчето беше споделило на своя другарка, че нещата не са минали безпрепятствено. Не минаваха доста безпрепятствено и в учебно заведение. Имаше насмешки за това, че е подобен, какъвто е. Не от всички, единствено от тези, които не разбираха, че да се подиграваш на някого, защото е гей, е също толкоз неуместно, като да се подиграваш на различен, че е със сини очи или има кестенява коса.
Факт е, че нещата за последните 15 години са се трансформирали много. Поне очевидно. За това, че хомосексуалността не е болест, не се приказва отдавна; за това, че ЛГБТ хората не са позьори – също. Само че говоренето и мисленето са две разнообразни неща и това си проличава от изследвания, извършени измежду деца в гимназиална възраст, които са гей или бисексуални.
Наскоро стана ясно, че в Америка, където еднополовите бракове са позволени измежду по-голямата част от популацията, подрастващите с нетрадиционна полова ориентировка са изложени на доста по-високи равнища принуждение, учебен тормоз и заплаха от самоубийства, спрямо хетеросексуалните си връстници.
Ето част от резултатите от допитване:
- Някога били ли сте полово насилвани? 17,8% от ЛГБТ младежите дават отговор позитивно, спрямо 5,4% от хетеросексуалните;
- Били ли сте унизени в границите на учебното заведение? 34,2% от ЛГБТ учениците споделят „ да ”, 18.8% от хетеросексуалните им връстници са изпитвали същото;
- Някога пропущали ли сте учебно заведение, тъй като ви е било боязън да сте там или сте се чувствали несигурни по пътя към учебно заведение? 12,5% от ЛГБТ подрастващите дават одобрителен отговор, при хетеросексуалните деца процентът е 4,6;
- Някога чувствали ли сте се тъжен/а или в невъзможност? 60,4% от запитаните ЛГБТ възпитаници са били в такова положение, при останалите резултатът е 26,4%;
